Като имаме впредвид, че Малиноа притежава многобройни качества, не можем да не назовем поне няколко недостатъка. За пример ще посочим постоянната му активност от сутрин до вечер. Ако сте уморени или заети, то непрекъснато ще ви закача или открито или като измисля хиляди пакости, което най-накрая ще привлече вниманието ви. Да извади дрехи или обувки от шкафовете, които ще влачи навсякъде докато вие (най-накрая!) не решите да се позанимавате с него.
   Това е така, защото то е роден крадец и лакомник. Все едно крокодил плуващ безшумно по водата, Малиноа няма второ, подобно на себе си животно, което може да мине покрай кухненската маса и да глътне - без да бъде нито видяно, нито чуто - парче месо, което наивно е оставено там. Без да забравяме най-любимия му трик: да остане насаме с 20 кг суха храна и да се гмурне в чувала докато не му прилошее. Андре Ноел, прочут развъдчик на работни кучета, винаги се шегува: «Малиноа са гладували толкова много по време на войната, че от тогава не спират да наваксват!» Възможно е обаче, да се срещнат, особено при екстериорните кучета, индивиди без голям апетит. Но те не са легион.
   Внимавайте много повече за агресивния характер на вашето Малиноа, отколкото за кражбите. Ако то е дружелюбно, когато е малко (о, да… като отглеждах едновременно котилата на Малиноа и на Немска овчарка, видях как моите малки Белгийци тероризират по-едрите Немските овчарки, и ги държат цял ден пред къщичката!), трябва да знаете, че те много лесно се превръщат в биячи, след като преминат в пубертета. И не мислете, че женските са по-нежни, само защото са женски. Как така ли? Най-жестоките битки, които съм виждала някога през живота си, са точно тези между женските, а най-силното същество, независимо от породите, е едно женско Малиноа, на което бих поверила сигурността си, но не бих му противоречила за нищо на света!
   Ако знаете, че кучето ви е агресивно, най-доброто решение е да го водите на повод или - още по-добре - с намордник. Обикновенно стопаните не обичат да слагат намордник, което изобщо не е оправдано. Намордникът няма да пречи на кучето ви, ако сте го избрали подходящ и достатъчно широк, но ще го спира да атакува другите четирикраки. Тази мярка може да изглежда драстична, но който е виждал рани, нанесени от разгневено Малиноа ще разбере, че това е единствената гаранция.
   Що се касае до другите животни, Малиноа не се различава от останалите кучета със същите габарити. Бързо, надарено с особено развито чувство за преследване, то е потенциален убиец на котки, зайци, кокошки, агнета, дори и коне. Съжителството на тези животни е напълно възможно, обаче, ако Малиноа е свикнало с тях още от малко, или ако ги познава "персонално" (живее с тях ежедневно). Най-мъдрото решение е да се следи как кучето реагира на животните, поне в първите дни.
   Лаенето, което често плаши потенциалните стопани, е само въпрос на навик. Малиноа не лае без причина часове наред само заради удоволствието да се чува. Но пък може да реве като магаре цял ден, ако сте го оставили самичко, докато обикновено винаги го взимате със себе си. Ето защо е важно то да свикне, още от малко, да остава само, тъй като, ако веднъж придобие лошия навик, злото е сторено. Още като кученце, оставете го само в къщи (свободно или в клетка, ако имате такава) и излезте за няколко минути. Слушайте. Ако лае една-две минути, оставете го да се успокои. Ако продължава, бързо влезте, като се преструвате на ядосани, разтърсете го (по кожата на врата, не много силно) като повтаряте: Млъкни! След като се успокои, похвалете го: Добре, млъкни, добре! и веднага излезте пак. Ако не лае в продължение на една-две минути, влезте и го похвалете още повече: Добре, млъкни, добре! За момента е достатъчно. Ако то започне да лае пак, влизайте, карайте му се и излизайте докато то не се измори. Не отстъпвайте, то никога не трябва да печели. Винаги трябва да постигате поне няколко минути тишина преди да влезете, за да не излизате повече. По-нататък може да му улесните задачата, като му оставите кокал, играчка или музика.
   Клетката (за транспортиране на кучета в самолета), която мнозина намират шокираща, има големи предимства. След като кученцето е свикнало да стои там без да писука (то може и да спи там), вие можете да го оставяте вътре, когато излизате. Това ограничено и добре познато пространство го успокоява. То ще заспи там, докато ви чака да се върнете (освен, че не лае, то не прави и други пакости, нито пък пикае на пода…).
   Остават две места, където вашето Малиноа със сигурност ще лае: в хотела за кучета и в колата, която ревниво ще пази, в това число и от най-добронамерени минувачи.
   Оставих най-интересното за накрая: белите. Най-явни ще са в колата, ако оставите кучето прекалено дълго време само. И не ви съветвам да използвате намордник, ако не сте предвидили клетка за транпортиране на кучето в колата (наистина най-доброто решение).
   Вътре в къщата, младото Малиноа може да направи малки пакости, ако е само. Впрочем, не можем да кажем, че по природа то е разрушител. Това е, по-скоро, един единствено възможен начин за изразяване на естественната му възбудимост, която се превръща в разрушителен инстинкт. Най-ефикасно средство, още веднъж… да го предотвратите, е да му осигурите както физически, така и умственни занимания, от които то се нуждае.
   Това са недостатъците му. Но за нищо на света не искам да приключа тази глава без да кажа няколко думи за най-важната от всички други черти на Малиноа: огромната му радост, с която изживява всеки отделен момент.
   Това куче е един непоправим оптимист! Можете да го заведете навсякъде, да го научите на всичко, то е винаги готово да ви зарадва и да зарадва самия себе си. Естествено, че не всички Малиноа   са най-прилежните и всички имат свои собствени недостатъци. Но каквито и да са те при вашия любимец, той ще се старае да превъзмогне самия себе си заради този, когото обича. Ще ви следва навсякъде, заглеждайки всичко с умен и любопитен поглед. А вие винаги ще знаете, че тези тъмни очи с форма на бадем, са очите на един истински приятел.

Клер Дюпои "Малиноа"

Източник