УМНО КУЧЕ
Спорът "кое е най-умното куче" никога няма да затихне. Въпросът обаче е неправилно поставен. Защото... какво точно разбирате под "ум"? Отговорите са два. Привържениците на единия твърдят, че умът - поне у кучето - се изразява със склонността и способността за обучение. С други думи, това е възприемчивостта. От тази гледна точка, немската овчарка и другите немски породи, а също и белгийските овчарки, шелти, пиренейката... изобщо, кучетата, които се използват за работа и аджилити, са извънредно умни. Разбирай - възприемчиви. Обучението за тях е начин на живот; те възприемат от една дума, покорни са и са изпълнителни... Само дето определението "самостоятелно мислене" не е приложимо за повечето от тях. Ще преувелича, ако кажа, че тези породи - да ги наречем цивилизовани - са неспособни да взимат самостоятелни решения и да действат "на своя глава". Но в този случай обикновено цитирам поведението на възрастната си немска овчарка: когато стигнеше до кухнята през балкона и откриеше, че вратата към коридора е затворена, тя започваше да драска по нея - сигналът да й отворят - вместо да се върне обратно по терасата и да влезе в коридора през хола. Което, всъщност, се явява "решение на ситуация чрез прилагане на заучена техника". Нали знаете вица за математика и физика, и решаването на сходни задачи? Ако обаче приемем, че определението за "ум" се състои в това даденото животно - пък било то и човек - да може да взима самостоятелни решения, да измисля нови комбинации и да се справя успешно в непозната среда, то "цивилизованите" породи ще се наредят на едни от последните места. А начело ще бъдат именно северните кучета и останалите "примитиви" от рода на кавказката овчарка. Вярно, трудно е да ги накараш да изпълняват точно онова, което собственикът иска от тях, но пък са способни съвсем сами да измислят невероятни номера и няма да си оставят магарето в калта, ако мога така да се изразя. Ето ви пак един пример - както казах, драскането по врата за моите кучета е сигнал да им бъде отворено. Лайката ми неведнъж ме е карала да стана от любимия й фотьойл, като подраска по вратата към балкона да я пусна навън. И, когато стигна до вратата, бързо се шмугваше обратно да седне триумфално на креслото... С други думи, на северните кучета им сече пипето и това не се изразява в послушание, точно в обратното - в неподчинение. Цивилизованите кучета се обучават да работят съвместно с човека и това им доставя удоволствие. Примитивите трябва да бъдат обучени така, че да им доставя удоволствие да работят съвместно с човека. В тази основна разлика се крие и най-голямата причина за неразбирателствата на неподготвените собственици и северните им кучета. О, хм, тази разлика се дължи на "пътищата на мисълта" у "примитивните" породи и, за да ги разберете, трябва да започнем пътуването си през възприятията на "Алиса в огледалния свят" именно от там.
Шпицовете, каквито северните породи се явяват, са най-древните кучета - на практика, далечните предци на абсолютно всички породи са били пра-шпицове в крайна сметка, с щръкнали ушички, намотани опашчици и ум като чиния спагети; според една от теориите в Тибет за пръв път възниква мутация на клепоухо куче - днешният тибетски мастиф е негов далечен пра-пра-правнук - и именно оттам тръгват "не-ловните" породи... според други теории това не е така, пък и въпросът е без значение за настоящата дискусия. Важното е, че шпицът е създаден за лов - и то за лов в примитивни условия. Нека от самото начало подчертаем, че не става дума за лов, при който:

• глутница гончета съвместно подгонват плячката и я закарват при причакващите ловци, или пък я задържат на място, докато ловците дойдат
• един или няколко птичаря откриват птицата, правят стойка и я посочват на собственика, който пък я застрелва, било с пушка или лък, и после кучето му я донася

Ловът с руски и скандинавски лайки, а също и с японските шпицове, е съвсем различен - и до днес. Обикновено чифт - или две двойки - лайки се отправят в търсене на плячката, била тя белка, катерица, глиган или пък мечка. Най-често лайките ловуват в гористи или пресечени местности, в дълбок сняг, покриват огромни разстояния в търсенето си и особено в древността, животните са работели напълно самостоятелно. Ловецът се е намирал на десетки километри от тях. Налагало се е да взимат бързо решения; често дори сами да уловят и убият плячката или поне да влязат в единоборство с нея и да я задържат достатъчно дълго време, за да може човекът да им помогне. И при това да останат живи (което не важи особено за различните породи гончета, с които се ловува по този начин в Европа). Съвсем естествено е породи, предназначени за подобна самостоятелна дейност, да са изградили и пъргав ум - и да не се нуждаят от човешко присъствие, за да решават проблемите си.
Северните "впрегатни" кучета - хъски, самоед, маламут и другите от същата група - в началото са действали именно като ловни кучета и (лайките също, впрочем) като охрана/пастири на стадата елени и, разбира се, домашни кучета. Последното... не се полъгвайте по определението "домашен". Северните кучета и преди, и до днес - в естествените си условия - водят полудив живот. В по-крайните случаи по-скоро глутница почти подивели животни се навъртат около селището на племето, като ловуват за храна и, от време на време, ги използват за впрягане и съвместен лов. Което - отново - полага основите на извънредно самостоятелно мислене. Използването на впрегатните кучета за работа с шейна е довело и до едно допълнително изменение на "нормалната" кучешка психика - впрягът е способен да работи с произволен водач-човек. На този елемент е наблегнато особено силно при селекцията по време на "златната треска"; цивилизацията, придошла в Аляска, е изисквала не просто притежаването на лични впрягове, а такива, които са били на "държавна служба" - пощенските шейни например; различните сменни екипи и др. Пък и, когато впрягът ти се съсипе, просто го продаваш, купуваш нов и продължаваш да търсиш злато. В продължение на наистина много години впряговете са били подбирани не само по работните си способности, но и по кротост към непознати им хора, склонност да слушат и тях, възможност водачите да се сменят непрестанно без това да повлияе на работоспособността на впряга. Това е предизвикало и появата на този извънредно слънчев характер у северните "впрегатни" - те обичат всички хора "поравно" и някои, да не кажем повечето, не правят никаква разлика между собственика си, който ги отглежда, и онзи непознат, който е решил да им се зарадва в градинката. Ще последват еднакво охотно и единия, и другия... а може и нито един. Всичко това са предпоставки за създаването на този характер наопаки, който северните кучета притежават. Те просто не мислят като останалите породи, за които собственикът и работните задължения са преди всичко.